Урааа. Германците ни настигнаха!

 

Урааа. Германците ни настигнаха!

Как се обърна светът. Навремето Тодор Колев се тюхкаше как ще стигнем американците, а днес сравняват германците по неудовлетвореност от живота с нас. На 8 декември в БНР в подкаста "България Днес", достъпен в Spotify съобщава:

„Българите са най-нещастната нация в Европейския съюз през 2022 г., според новия индекс на щастието на ЕС. Скалата за оценка, използвана в проучването на Евростат, варира от 0, което означава абсолютно неудовлетворение от живота, до 10, което показва, че нещата не могат да бъдат по-добри. България е единствената страна в 27-членния Европейски съюз, чиито граждани са получили оценка под 6 (5,3) за цялостната си удовлетвореност от живота. Германия е втората най-малко щастлива страна (6,5). Австрия оглавява списъка на най-щастливите нации в ЕС и не за първи път хората там дават оценка за щастие от 7,9, близо до 8. Двете подгласници в челната тройка Румъния (7,3) и Полша (7,8) са сред страните, които традиционно се смятат за по-бедни.“[1] Кой чул-чул, кой разбрал-разбрал. Защо официалните медии не дискутират това изследване-поради цензура, страх или…

Тези данни бяха потвърдени на 9 декември в EuroNews от Saskia O'Donoghue:            „Най-щастливите и най-малко щастливите нации в Европейския съюз бяха разкрити - и резултатите може да ви изненадат. Австрия, Полша и Румъния съставляват първите три най-щастливи нации в ЕС. В другия край на скалата Германия официално е втора до дъно в класацията, изпреварена в дълбините на анкетата само от България. Всъщност България беше единствената страна от 27-те изследвани, която влезе с общ резултат под шест от десет – най-високият възможен резултат – за цялостно удовлетворение от живота през 2022 г.[2]

Не трябва да ни обвиняват, че сме на последното място случайно, пазим това място още от 2010 г. Още тогава според The Economist от 16 декември:“.. най-тъжното място в света спрямо дохода на човек е България. Западноевропейците и северноамериканците се събират доста близо един до друг, въпреки че има някои аномалии, като изненадващо мрачния португалец. Азиатците обикновено са малко по-малко щастливи, отколкото предполагат доходите им, а скандинавците малко повече. Хонконг и Дания, например, имат сходен доход на човек според паритета на покупателната способност; но средната удовлетвореност от живота в Хонконг е 5,5 по 10-степенна скала, а в Дания е 8. Латиноамериканците са весели, бившият Съветски съюз впечатляващо нещастен.“[3]

Според „Класация на щастието въз основа на тригодишна средна стойност 2020–2022 г.[4] България е на 77 място с бал от 5,47 от 137 страни като след нас са Габон, Чад, Афганистан. Германия е на 16 място, а САЩ-на 15 място. В САЩ индексът спада от 7,27 през 2011 на 6,89 през 2022 г. На първо място е Финландия, следвана от Дания. Индексът на Китай от 4,68 през 2011 г. расте силно до 5,82 през 2022 г.

Схващането, че парите не могат да купят щастие, е популярно, особено сред европейците, които вярват, че ориентираните към растеж икономики на свободния пазар са го разбрали погрешно. Те черпят утеха от работата на Ричард Истърлин, професор по икономика в Университета на Южна Калифорния, който проучи данните от 70-те години на миналия век и наблюдава само слаба връзка между парите и щастието. Въпреки че доходът и благосъстоянието са тясно свързани в рамките на държавите, изглежда, че има малка връзка между двете, когато се измерват във времето или между държавите. Това стана известно като "парадокса на Истърлин". Г-н Easterlin предположи, че благосъстоянието зависи не от абсолютния, а от относителния доход: хората се чувстват нещастни не защото са бедни, а защото са в дъното на конкретната купчина, в която се намират. Според Джъстин Улфърс от Университета на Пенсилвания корелацията е била неясна в миналото поради недостига на данни. Съществува, казва той, „тенденция да се бърка липсата на доказателства с предложение като доказателство за липсата му“. Вече има данни за ефекта на доходите върху благосъстоянието почти навсякъде по света. В някои страни (Южна Африка и Русия, например) корелацията е по-тясна, отколкото в други (като Великобритания и Япония), но е видима навсякъде.[5]

          Остава ни надеждата, че в хорът на плачещите и оплакващи съдбата си под „умелото“ дирижиране от фон дер Лайен няма да бъдем сами. Навярно хорът освен с Германия ще се попълва и от други страни за наше утешение. Локумените обещания на академик Денков, с които се опитва да ни омайва  едва ли се приемат сериозно от международната общност. Защо още не се е скарал на тези организации за това трагично класиране на България. Как ли с новия бюджет на Асен Василев ще се подобрят тези показатели, но навярно той не се интересува от тях. Остава само да гадаем кой ще ни утеши-Австралия, Саудитска Арабия, Китай, или….

 11.12.2023 г.

                                                            Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/svetoven/evropa/uraaa-germantsite-ni-nastignaha.163659

[1] https://bnr.bg/en/post/101919893/eurostat-bulgarians-are-the-least-happy-people-in-the-eu

[2] https://www.euronews.com/next/2023/12/08/this-years-eu-happiness-index-is-out-where-does-your-country-place

[3] https://www.economist.com/christmas-specials/2010/12/16/the-rich-the-poor-and-bulgaria

 [4] https://happiness-report.s3.amazonaws.com/2023/WHR+23.pdf

[5] https://www.economist.com/christmas-specials/2010/12/16/the-rich-the-poor-and-bulgaria

 

България на стената на срама

 

България на стената на срама

…да се срамуваш заради другите, е пряка индикация, че твоята задача в живота е да защитаваш, да пазиш, да помагаш, спасяваш, лекуваш и възстановяваш справедливостта.

 Ива Петрова                        

На това място ни е поставила Европейската комисия в доклада си „Работен документ на службите на Комисията, Доклад за България за 2023 г., придружаващ препоръка за Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2023 г.“   Документ 52023SC0 от (24.05.2023 г.). Документ, който не се коментира от Правителство, Парламент, партии, обществени организации, медии и експерти. В Приложение № 1 на доклада, Графика A1.1: „Напредък към постигането на ЦУР в България през последните 5 години“ е синтезирана тази оценка:

- Само по 3 индикатора: „Партньорство на целите“(без да се уточнява кои са партньорите и доколко те са истински), „Живот под водата“ (има достатъчно риби в езерата, язовирите, реките и морето) и „Нулев глад“ България се приближава към тези Цели за устойчиво развитие (ЦУР) и състоянието е по-добро отколкото в ЕС. (Нулевият глад е инициатива, насочена към изкореняване на липсата на храна за оцеляването на населението в света и е преследвана от Програмата за развитие на ООН. Планирано е да постигне изпълнението си през 2030 година.) За съжаление България може да се приближава, но още много далеч от тази цел, защото нито едно правителство след 1989 г. не се разтревожи и не предприе мерки за запазване на родното производство на храни. Получи се необяснима ситуация да се унищожава селското стопанство и днес България е зависима до 80% от внос на храни. А този внос е зависим от геополитика, климат. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие цените на храните са достигнали своя връх през март 2022 г., като са се увеличили с над 60% в сравнение със същия месец през 2020 г. Цените продължават да бъдат нестабилни. „България е хранела половин Европа, а сега разчитаме на внос. Ще възродим производството.“ Това заяви на предизборна среща на 9.03.2023 в с. Венец лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ“. Едно голо обещание, без разяснение как, чрез кого и кога, без виновници за това. Да не би дотогава да не останат българи на българската земя и друг етнос ще обработва българската земя. Но има и нестандартно решение-пенсионерите да си готвят супа от обувките си, които до 1989 г. бяха от истинска кожа, както правеше Чарли Чаплин във филма „Златна треска“.           - По 2 индикатора: „Живот на земята“ (все още има живи българи на територията на нашата Родина, която все още си остава раят на Европа), при „Борба с изменение на климата“ (да, борба има, но резултат няма-наводнения, пожари) България се отдалечава от тези ЦУР, но състоянието е по-добро отколкото в ЕС.           - По 8 индикатора България се приближава към тези ЦУР, но състоянието е по-лошо отколкото в ЕС, а именно: ü 8.„Достоен труд и икономически растеж“ Достоен труд трябва да позволява на всеки трудещ се да не мисли как да си плати осветлението, отоплението, да не се лишава от лакомства и да не плачат децата за шоколад, за играчки. Съгласно Евростат за "храни и безалкохолни напитки" обаче сме похарчили през 2022 г. повече (20,1 %) от средното равнище за ЕС (14,3 %), за здравеопазване 7,% при 4,2% в ЕС. Това недостойни условия за живот са при най-ниските почасови ставки в ЕС (4 пъти по-ниски от средните в ЕС и до 6 пъти по ниски от тези в Люксембург (8÷34÷51). Може би затова в България на 7 октомври не се чества Международния ден за достоен труд, защото за много трудещи се той е недостоен. Според Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за Европа и Азия, растежът е ревизиран през м. октомври за 2,4% за 2023 г. Въпреки подобрените прогнози (ръст 1,4% през м. юни), икономическият ръст е слаб, спрямо времето преди пандемията. До 2020 г. ръстът е бил над 4%, т.е. сега ръстът е до 60% от предишния период и като се добави високата инфлация се очертава проблем за приемане на еврото от 2025 г. ü 3. „Добро здраве и благосъстояние“ В резултат на недостатъчна и некачествена храна и некачествено здравеопазване България стабилно държи първенството по смъртност в Европейския съюз с 1787 смъртни случая на 100 000 души, сочат актуални данни на Евростат за 2020 г. След нас са Румъния (1 622), Унгария (1 513), Литва (1 482) и Латвия (1 445). На обратния полюс с най-ниската смъртност в страните от ЕС са Франция (863) смъртни случая на 100 000 жители и Ирландия (892), следвани от Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919). За периода 2009-2019 г. са закрити 45 болници. 800 хил. души са без лекар. За това алармират от Националното сдружение на общините в България в свое становище, позоваващо се на данни от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. В него се посочва, че в 929 малки града и 3882 села, в които живее 12% от населението на страната, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ. Българинът доплаща 36 % за здравни услуги, което нарежда страната ни на четвърто място в ЕС след Кипър, Гърция и Латвия по този показател. Разходите за превенция на заболяванията на глава от населението в България са 34 евро, докато в страните от ЕС са 89 евро. Близо 300 лекари ежегодно напускат страната. Това са констатации на Лука Чичов, съпредседател на Здравния комитет към Американската търговска камара. Сякаш САЩ са по-заинтересовани от запазването на населението на колонията отколкото ЕС. Основание за това дава фактът, че няма нито един индикатор за оценка на ефекта от Плана за устойчивост и възстановяване (ПУВ), с който да се отчете повишаване благосъстоянието на населението. А при всеки разход се прави предварителна оценка на ефекта от нея. Само при ПУВ целта е да се усвоят едни финансови средства в корпоративен интерес (а от там и в личен интерес). Въпросът е защо Европейската комисия така лекомислено приема ПУВ и се прокрадва изводът, че тя сякаш иска да подготви територията на България за устроен живот и инфраструктура за някакво население, но не и за българското. Защо не поставя изисквания за повишаване стандарта на живот в България, а не за сметка на българското население да се    реализират стратегии с геополитически привкус?

ü 11. „Устойчиви градове и селища“. Как ще може да се реализира този цел след като заетостта във високотехнологичните сектори и разходите за НИРД (научно-изследователска и развойна дейност) също са много по-ниски в някои от по-слабо развитите региони. В Югоизточния и Североизточния регион само 1,2 % и 1,4 % от работниците са заети във високотехнологични сектори. Разходите за НИРД възлизат на 0,3 % от БВП във всички региони, с изключение на столичния регион, където са над два пъти по-високи (0,8 %), но все още са доста под средните за ЕС (2,07 %). Същевременно населението с висше образование средно за България е 32% спрямо ЕС-42%. Но този сравнително висок процент за България се дължи на 2 региона –Югозападен с 46% (в него влиза и гр. София и столична община), а при останалите 5 региона се движи между 22 и 29 %. Шансовете за реализиране на този цел са ограничени поради просрочените задължения на общините към 30.06.2022 г. са били в размер на 105,8 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините – 99,9 млн. лв. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 117 общини (44 % от общия брой общини), 148 общини завършват второто тримесечие на 2022 г. без просрочени задължения по бюджетите си. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 28 % (74 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е близо 25,8 млн. лв. За същия период 41 общини (16 % от всички) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 17,5 млн. лв. Към 30.03.2023 г. натрупаният общински дълг е 1 401 003 955 лева. като най-голям длъжник е Софийска община/София град с  628 100 790 лева. Задлъжнялостта остава хронична болест за общините поради намаляване на икономическите дейности, непреодолимия демографски срив. Общо 592 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители и тази тенденция продължава. ü 1. „Изкореняване на бедността“. През 2021 г. линията на бедност общо за страната e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 532.4 хил. лица, или 22.1% от населението на страната. Образователното ниво оказва значително влияние върху риска от бедност за заетите. Най-висок е делът на работещи бедни с основно и без образование - 61.1%.                                                           Основни показатели за бедност съгласно НСИ   2017 2018 2019 2020 2021 Праг на риск от бедност (средномесечно в лева) 351,1 351,1 413,0 451,0 504,3 Лица под прага на риск от бедност - в хиляди 1 665 1 665 1 586 1 660 1 532 Процент на риск от бедност (% от населението) 23,4 22,0 22,6 23,8 22,1 Процент на риск от бедност преди социални трансфери (% от население) 44,8 45,2 42,2 41,7 44,3 Коефициент на риск от бедност преди социални трансфери с включени пенсии (% от населението) 29,2 29,5 29,6 29,9 31,5 Неравенство в разпределението на доходите (S80/20) 8,2 7,7 8,1 8,0 7,4 Коефициент на Джини (Изчислено въз основа на данни за разпределението на лицата и домакинствата по доходи и нормализирано в диапазона от 0 до 100) 40,2 39,6 40,8 40,0 39,7 За 2022 г. процентът на риск от бедност (% от населението) за България е 32,5 (увеличава се с около 43% спрямо 2019 г.) срещу 21,6 средно за Европейския съюз по данни на Евростат към 12.06.2023 г. България е води класацията по коефициента Джини, докато в ЕС той е 30,1, като е най-нисък в Белгия-26,0.

ü 9. „Промишленост, иновации, инфраструктура“. Липсата на инвестиции с дългосрочна визия доведе до липсата на възможност за технологично развитие. Липсата на публични политики, които подкрепят индустриалния растеж, означава, че той не отговаря на нуждите на населението. През 2022 г. глобалният иновационен индекс за България е 39,5. България все още е „нововъзникващ иноватор“; разликата между нейните резултати и средната стойност за ЕС продължава да се увеличава. Според изданието за 2022 г. на Европейския сравнителен доклад за иновациите, макар че резултатите на страната в областта на иновациите леко са се подобрили в сравнение с 2021 г., те все още са доста под средните за ЕС (45,2 % от резултатите на ЕС) и разликата между България и средната стойност за ЕС нараства. ü  12. „Отговорно потребление и производство“ Една от подцелите е  “Значително намаляване до 2030 година на генерирането на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, преработване и повторно използване.“ През 2020 г. депонирането е представлявало 61,7 % от генерираните отпадъци (в сравнение със средната стойност за ЕС от 23 %). Участниците в проучването „Обсерватория“ вярват, че покупката на локални продукти с по-къса верига на доставка ще помогне на планетата. Това мнение се споделя от 84% от хората. Друга благоприятна стъпка за борба с климатичните промени е скрита в сектор „Направи си сам“. Например, 82% от хората са готови сами да ремонтират домовете и уредите си и дори да готвят вкъщи вместо да се хранят в ресторанти или да поръчват храна. В тази анкета 68% от българите обявяват, че са готови да консумират отговорно. По този показател ние се сме най-близко до средния показател на ЕС. Друга интересна цифра е, че 92% от българите се определят като отговорни потребители. ü 16. „Мир, справедливост и силни институции“ Мирът и възможността за достъп до правосъдие са от съществено значение за хората да живеят при зачитане на правата си и оттам по проспериращ начин. И именно насилието и несигурността влияят върху икономическия растеж. България е на 45-о място от 165 държави в Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър за 2021 г. Човешката свобода в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. С най-висок резултат е Швейцария (9,11 т.), следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т). Въз основа на оценката и точкуването от Freedom House (2023 г.) за граждански свободи за България той е 46 при 50 през 2005 г. (постоянно намаление). Той улавя степента на свобода на изразяване и сдружаване, върховенство на закона и лична автономия. Не се допускат референдуми, а при единичните случаи не се вземат предвид резултатите от тях. Вместо демокрация в България е въведена “диктокрация“. Управление под диктовка (основна чужда), без да се иска и да се чува мнението на народа (демоса), което е основното в понятието „демокрация“. Този факт ясно показва защо е безсмислено да се говори за граждански мир и справедливост и още повече, че тенденцията е отрицателна.  През 2022 г. индексът на глобалния мир за България е 1,54 индекс. Той се колебаеше значително през последните години с тенденция да намалява през периода 2013 - 2022 г., с пик 1,85 през 2011 г.

ü 10. „Намаляване на неравенствата“ Данните за Бедността и коефициентът Джини са индиректни показатели за наличие на силно разделение на обществото по отношение на доходи, в т.ч. при социални класи, мъже и жени, хора с увреждания, град-село, работещи и пенсионери и т.н. При индексът S80/S20 България отново е водеща с 8.01 пред Румъния с 6,62 и ЕС с 4,9. Словакия е с индекс 3.03, което индикатор за присъствие на силна средна класа. Следователно България е застрашена от постоянни социални вълнения, стачки, протести. Тази тенденция беше зачената още през 1991 г. и стана причина г-н Френсис Сейерстед като председател на Нобеловия комитет за мир да откаже 2 пъти да не приеме молбата на президента Желю Желев като кандидат за тази награда.  Дали за успокоение или за маята на тази ситуация у нас може да се приеме фактът, че в САЩ богатството и властта се държи от 1% от населението         - Най-отчайваща е оценката за България по отношение  на индикатори, които характеризират отдалечаването на България от ЦУР и състоянието е по-лошо отколкото в ЕС, а именно:

ü 5. „Равенство между половете“ Съветът на Европа препоръча делът на жените в органите взимащи решения да бъде не по-малко от 40%. Да работи за преодоляване на неравенството между половете обеща и България, със срок до 2030-та година. Според проучване на телевизия „Нова“ от м. октомври 2023 г. От 22 хиляди ръководни позиции у нас, заеманите от мъже са повече–над 63%. Работната среда е "най-мъжка" в публичните предприятия. Най-много жени пък, има в съдебната власт, а истински паритет между половете има в териториалните администрации, научните организации и обществените медии. ü 6. „Финансово достъпна и чиста енергия“ В проучване, проведено в целия ЕС през 2020 г., 8 % от населението заявяват, че не могат да поддържат дома си достатъчно топъл. По данни на Евростат през януари 2022 г. годишната инфлация за енергията като цяло в ЕС е била 27 %. Цената на природния газ е с 40 % по-висока от тази през януари 2021 г. В някои страни това увеличение на цените на газа беше по-силно усетено от други: в Белгия цените се увеличиха с 67 %, а в Нидерландия—с 58 %. В много страни са въведени схеми за субсидиране с цел намаляване на сметките за енергия. В същото време тези субсидии не трябва да премахват стимулите за пестене на енергия. Близо 39,2% от българите не успяват да отопляват комфортно домовете си през зимата, по данни на Европейската обсерватория за енергийна бедност. Делът от населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли е най-високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за  домакинствата, които не могат да си позволят охлаждане през лятото - 49,5%. Според данни на Европейския комитет на регионите, около 11 % от населението на Европейския съюз - 54 милиона европейци, са засегнати от енергийна бедност. С последните решения на Правителството за „климатична неутралност“ и закриване на ТЕЦ-овете не се вижда перспектива за решаване на проблема с енергийната бедност. Може да се очаква увеличаване на кредитната задлъжнялост на страната и/или замразяване на пенсиите с добавка за енергийна бедност, което е сравнимо с енергиен геноцид на населението. ü 7. „Чиста вода и добри санитарни условия“ В Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. държавите-членки на ООН потвърдиха своите ангажименти по отношение на правата на човека за безопасна питейна вода и канализация и това е ясно реализацията на човешките права на вода и канализация са неделими от Програмата до 2030 г. ръководен принцип „Не оставяйте никого настрана“. От едно разследване на Бюлетин за качеството на водата в България от м. юни 2023 г. се установява, че българите имат най-голям „шанс“ от цяла Европа да увредят здравето си от замърсители в питейната вода. Проучване на ЕС категорично го доказва. Не само това–при нас тази опасност ще се увеличи с времето!                Източник: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1519213340992&uri=CELEX%3A52017SC0449 Синята линия представлява рисковете през 2015 г., червената–очакваните рискове през 2030 г. а зелената-прогнозните рискове през 2050 г. От таблицата ясно се вижда тревожна тенденция: България значително е изпреварила другите държави в категорията „риск за здравето“! (Докато в държави като Гърция 6,5% от населението на страната през 2015 г. е било изложено на риск от здравословни проблеми заради влошено качество на водата, през 2030 г. се очаква този процент да спадне до 5,8%.) В България през 2015 г. здравето на над 10% от населението е било в риск от замърсена питейна вода, през 2030 г. 11% от населението ще е застрашено, а през 2050 г.–цели 12%. Това значи, че всеки 10-ти българин може да се разболее заради лошото качество на водата!  Същевременно не се обръща внимание на факта, че годността за пиене не е равнозначна на безопасна за здравето, тъй като чрез различни методи може да се въздейства на нейната структура и памет и това въздействие да бъде вредно за човека. Такива изследвания има, но за тях управляващите са глухи и слепи. ü 4. „Качествено образование“ Повишаването на качеството и равенството в училищното образование продължава да бъде сериозно предизвикателство. Слабите резултати по отношение на основните умения, измерени от PISA (102) (47,1 % по четене, 44,4 % по математика и 46,5 % в областта на науките), са два пъти по-големи от средните за Европа. С течение на времето не е постигнат съществен напредък. Процентът на завършилите висше образование е нисък. Едва 33,8 % от българите на възраст 25—34 години са имали диплома за завършено висше образование през 2022 г. в сравнение със средно 42 % в ЕС. Процентът на завършилите висше образование в областта на НТИМ(наука, технологии, инженерство и математика) е един от най-ниските в ЕС. А за това не са виновни учителите, а указанията (по препоръки на българофоби от всякакъв род)  от поредното Правителство чрез Министерството на науката и образованието през изминалите 33 години. С такъв „материал“ как ще се увеличава иновационната дейност, как ще се създават конкурентни технологии и изделия, ще се реализират „умни“ градове, ще се внедрява изкуствения интелект?   Въпроси без отговори: - Защо бивши и настоящи управляващи докарахте България до това състояние, че да сме принудени да се срамуваме, че сме българи? - Не изпитвате ли срам Господа управляващи от тез с обещания за розово бъдеще, което както се вижда е недостижимо? Или не изпитвате срам защото изпълнявате нечии указания и поръчки за превръщане на България в територия с маргинализиран народ и който постепенно да изчезне? Сякаш бългорофобите станаха повече от русофобите? - Защо господа депутати не подлагате на дискусия в Парламента тези оценки, а се стараете да угодите на корпоративни, партийни и лични интереси? - Защо вие, официални медии се страхувате (или е спусната информационна мъгла) да поднесете на населението тези оценки и да търсите виновните  за тях? Защото се страхувате от виновниците за разрухата на България и разголване на фалшивата демокрация, която е установена у нас? - Ще посмеят ли карикатуристите от „Прас-Прес“ да онагледят алчността на управляващите като добре охранени нискочели контета са захапали една огромна филия с мас, а под нея бедния, опърпан и измършавял български  народец не може дори да се изправи на счупената си тояжка, за да стигне падналите трохи?          Не очаквам отговор, защото трябва да се от хора, които имат чувство за срам, а то е присъщо на умните и моралните. А вследствие на образованието и липсата на достойнство такива има все по-малко в България.                  Остава да чакаме да се появи новият Паисий, който да се провикне: „О неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш… и не се погрижиш сам за своята съдба!   17.10.2023 г.                                                                    Д-р инж. Александър Трифонов